Царските конюшни - историята на стара София
В днешни дни е мъчно да си визиите каква е била в миналото внушителната постройка, ситуирана на повърхност от близо 8 декара на ъгъла на бул. „ Княз Александър Дондуков " и бул. „ Васил Левски ". Зад високите стени, които в този момент се разрушават, в периферията на уличния трафик, в миналото са се намирали царските конюшни. А по-късно е съхранявана голяма част от автопарка на Фердинанд и фамилията му. Както доста други и тази внушителна сграда, пропита с историята на остаряла София, през днешния ден е с неразбираема благосъстоятелност и безразлично оставена на разрухата.
Повече за царските конюшни ни споделя историкът Александър Мирков: „ По-старите софиянци я познават тази постройка, въпреки че тя през днешния ден е в окаяно положение. Службата в царските конюшни се е грижела за конете на царския замък. Тя е основана по времето на княз Батенберг ".
Димитър Димов: И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си
Към щала (конюшнята) имало и специфични сервизни работилници за ремонт на транспортните средства, както и седларска работилница, в която са се поддържали по този начин наречените боеприпаси - седлата и декорация, която се поставя в гривите на конете в празнични случаи. Съхранявали са се също и каляските на царското семейство. Да бъдеш шеф на щала е било влиятелна служба. Главен обермайстор при Фердинанд е бил германецът барон Ебнер-Ешенбах. Известни са иманета на още двама - щалмайстор Перакович и Шули. Последният заема тази служба в края на 30-те години на ХХ век.
В началото на ХХ век към царския щал се основава и автомобилна работа. Известно е, че княз Фердинанд не бил обожател на ездата. Затова предпочитал каляските, а по-късно и колите. Тази пристрастеност била споделена и от синовете му, които след това нараснали цифрата на колите в гаража.
Гаражът е изпълнявал функционалностите на музей. Там можело да се наблюдава историята на колите на царското семейство от Освобождението до 1944 година. Сред експонатите са били ландото на губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди, както и пакардът на княз Кирил, който той постоянно управлявал самичък. Сред асортимента на царския гараж е златна колесница от XVIII век в жанр Луи ХVІ, файтонът на княз Александър Батенберг, колесница „ Виктория " на Фердинанд с държавния герб, втора колесница „ Виктория ", която е особено за сватбата на цар Борис III и Йоана. Мерцедес, модел от 1905 година, на Фердинанд, както и неговият " Майбах " са част от скъпата сбирка. Там е и " Мерцедес " -ът, който цар Борис е получил като подарък от Хитлер.
Захарна фабрика - последно довиждане на един монумент на културата
В царския гараж са се пазели и персоналните коли на княгините Евдокия и Надежда, а по-късно и на брачната половинка на цар Борис III Йоана. Грижата за всички транспортни средства, които са се намирали там, е била на доста сериозна. Периодично всички коли и каляски са се смазвали, обновявали, сменяли са се елементи. Това е разрешило те да бъдат непокътнати в доста добър тип до ден-днешен. Освен това в тези царски конюшни са се намирали шейни, които са се употребявали от царския двор зимно време за пързаляне по скатовете на Витоша и Люлин.
След 9 септември 1944 година и с идването на комунистическото ръководство в страната настава краят на царските конюшни. Целият царски гараж е одържавен. За известно време транспортните средства и всички други атрибути, които са се помещавали в тях, са трансферирани към Българската кинематография, която е днешният киноцентър „ Бояна " А през 1953 година са предадени в музея за историята на София. До 1986 година постройката на царските конюшни е била монумент на културата и е попадала в листата на предпазените здания. Днес в тогавашните царски конюшни, които към момента са обект на правосъден спор, се обитава катедрата по приложни изкуства на Националната художествена академия.
Инфо: www.dariknews.bg
